Пият уиски двама - българин с американец
Попита ме един американец, как българинът оцелява...
Как сметките си плаща, какво яде
и как с заплати като наще живее се въобще (и живот ли е това)
Салфетка аз подложих му под уискито, уви - не знаеше, че трябва... Ледът се беше вече половина разтопил: - Длъжник си ми сега, че питието аз съм ти спасил!
Бързо още две поръчахме, а той не спира да ме бута и подпитва: "Кажи ми, де, кажи ми, де!"...
Извадих скъсаното портмоне и сложих го на бара. Цигара си запалих - какво тук значи някаква забрана? Погледнах го със поглед трезвен, на човек почерпен, ала честен: - Другарю, аз сметката не мога да платя, ще плащаш ти - нали ни съжаляваш. Но спомням си преди да се родя, че поглед хвърлих към Земята, видях морето и жените, видях аз виното, лозята. Градчета скрити под поли на планината... В миг отидох на гишето и взех еднопосочният билет за тук -
макар и ангела да бе така любезен,
да ми препоръча да си избера
друга дестинация, народ категорично друг...
Ти днес ми плащаш питието, но недей ме съжалява - прибери се в Америка,
богатата държава - пари, където има, ала нищо друго няма. Така, другарю - всеки според нуждите си "оцелява"...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чарли Todos los derechos reservados