Пият уиски двама - българин с американец
Попита ме един американец,
как българинът оцелява...
Как сметките си плаща, какво яде
и как с заплати като наще живее се въобще (и живот ли е това)
Салфетка аз подложих му под уискито,
уви - не знаеше, че трябва...
Ледът се беше вече половина разтопил:
- Длъжник си ми сега, че питието аз съм ти спасил!
Бързо още две поръчахме,
а той не спира да ме бута и подпитва:
"Кажи ми, де, кажи ми, де!"...
Извадих скъсаното портмоне
и сложих го на бара.
Цигара си запалих -
какво тук значи някаква забрана?
Погледнах го със поглед трезвен,
на човек почерпен, ала честен:
- Другарю, аз сметката не мога да платя,
ще плащаш ти - нали ни съжаляваш.
Но спомням си преди да се родя,
че поглед хвърлих към Земята,
видях морето и жените,
видях аз виното, лозята.
Градчета скрити под поли на планината...
В миг отидох на гишето
и взех еднопосочният билет за тук -
макар и ангела да бе така любезен,
да ми препоръча да си избера
друга дестинация, народ категорично друг...
Ти днес ми плащаш питието,
но недей ме съжалява -
прибери се в Америка,
богатата държава -
пари, където има, ала нищо друго няма.
Така, другарю - всеки според нуждите си "оцелява"...