23 ago 2007, 23:03

Плач 

  Poesía
750 0 5
ПЛАЧ

Плача и чувам себе си,
плача, а всъщност търся начин да се откъсна от душата си,
плача, а не виждам има ли път, има ли път - път към нищото.
Дали ще мога да намеря този рай, където всяка сълза е равна на малко щастие...
Има ли го този рай или съдбата ми остава предначертана от болката.
Има ли нещо, което да ме крепи ? - Не, сама останах, сълзите ме пазят -
крият моята същност, закриват очите ми, зашиват устата ми, прикриват лицето -
изпъква само болката, болката... от любовта.

© Александрина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошла!
    Поплачи си...
  • сълзите пречистват.

    Добре дошла при нас!*
  • Искрено е
  • Добре дошла.Този стих е прекрасен!Тъжно ми е за болката ти, но ти не си сама.Огледай се има толкова хора с които да споделиш.Да понякога боли, но тази болка ни прави по- истински, по- силни.Щастието е там някъде пред нас, просто трябва да имаме смелост да го намерим.Поздрав!!!
  • Добре дошла с едно добро начало
Propuestas
: ??:??