ПЛАЧ
Плача и чувам себе си,
плача, а всъщност търся начин да се откъсна от душата си,
плача, а не виждам има ли път, има ли път - път към нищото.
Дали ще мога да намеря този рай, където всяка сълза е равна на малко щастие...
Има ли го този рай или съдбата ми остава предначертана от болката.
Има ли нещо, което да ме крепи ? - Не, сама останах, сълзите ме пазят -
крият моята същност, закриват очите ми, зашиват устата ми, прикриват лицето -
изпъква само болката, болката... от любовта.