MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
7 feb 2007, 11:29

Плаче любовта горчиво

  Poesía
971 0 10



 

Плаче любовта горчиво,

седнала на тротоара -

моли се тя търпеливо

болката да я подкара,

че се извиси - страхотна,

точно както е Зората

и сега мълчи сиротна,

бездиханна - на земята.

 

Крия тихичко лицето,

че не зная що е туй сумрак,

тя говори чрез сърцето:

“Не те оставям единак -

ти за болката ридаеш,

но стани и виж росата,

че за радостта не хаеш,

виж, над тебе е дъгата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Slaveya (Славка)
    Slaveya (Славка)
    Ооо, за кафе съм винаги готова и особено когато на мен се пада честта да го правя
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Здравей, Славке! Добре си дошла, но ще ти се наложи да правиш още едно кафе?!
    Поздрав!
  • Slaveya (Славка)
    Slaveya (Славка)
    Здрасти Валери, харесва ми да четя твоите неща, особено с "Плаче любовта горчиво" си привлече още един фен (в мое лице).Да знаеш, че никога не забравям да се отбия, особено на места, на които с удоволствие си пия кафето(макар и вечерно).Много и поздрав!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Анета,
    Виждаш ли какво правиш с невинните си обаждания!?
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Перипетиите са естествена среда за любовта, но безпроблемното съществуване не предполага отсъствието на проблеми, а нещо друго - разрешаване на проблемите с тяхното възникване, а това в любовта е възможно, напълно възможно, нещо повече - именно този момент е характеристика на споделената любов, имаща свой възел в съпреживяването, което е драгоценен капитал за влюбените.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0