Плаче любовта горчиво,
седнала на тротоара -
моли се тя търпеливо
болката да я подкара,
че се извиси - страхотна,
точно както е Зората
и сега мълчи сиротна,
бездиханна - на земята.
Крия тихичко лицето,
че не зная що е туй сумрак,
тя говори чрез сърцето:
“Не те оставям единак -
ти за болката ридаеш,
но стани и виж росата,
че за радостта не хаеш,
виж, над тебе е дъгата.
© Валери Рибаров Все права защищены