Валдо (Владимир Йосифов) Валдо (Владимир Йосифов)
5 18
21 jul 2021, 13:05

Плаче небето

1.1K 7 8

Плаче небето. Облак във менци,
мъка отколешна сбира.
Сипят се капки и зърно покълва,
нивите сякаш са живи.
Някъде баба и дядо се смеят...
Плаче небето след жътва.
Вече са сбрани и радост и мъка,
спомени бягат по къщи.
Плаче небето. За живите плаче.
То е отколешна мъка...
Сякаш пендар е Луната над хребет.
Селото мъртвите връща.
Пусти са къщите. Плаче небето.
Дворища змии прегръщат.
Минало, бъдеще...всичко се връща.
Мама я няма пред къщи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0