Плаче небето. Облак във менци,
мъка отколешна сбира.
Сипят се капки и зърно покълва,
нивите сякаш са живи.
Някъде баба и дядо се смеят...
Плаче небето след жътва.
Вече са сбрани и радост и мъка,
спомени бягат по къщи.
Плаче небето. За живите плаче.
То е отколешна мъка...
Сякаш пендар е Луната над хребет.
Селото мъртвите връща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up