Плаче небето
Плаче небето. Облак във менци,
мъка отколешна сбира.
Сипят се капки и зърно покълва,
нивите сякаш са живи.
Някъде баба и дядо се смеят...
Плаче небето след жътва.
Вече са сбрани и радост и мъка,
спомени бягат по къщи.
Плаче небето. За живите плаче.
То е отколешна мъка...
Сякаш пендар е Луната над хребет.
Селото мъртвите връща.
Пусти са къщите. Плаче небето.
Дворища змии прегръщат.
Минало, бъдеще...всичко се връща.
Мама я няма пред къщи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Йосифов Все права защищены
