В шепа свил листо зелено,
свири вятърът по здрач,
пита се капчук смутено,
песен ли е, или плач.
И дъждът с измамни пръсти,
грешно свири всеки тон,
тичат капчици чевръсти.
Покривът е ксилофон.
Сънено нощта запява,
слуша я градът унесен.
Няма музика такава.
Плаче ти се. А е песен...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados