9 мая 2018 г., 02:02
Плаче ти се. А е песен...
В шепа свил листо зелено,
свири вятърът по здрач,
пита се капчук смутено,
песен ли е, или плач.
И дъждът с измамни пръсти,
грешно свири всеки тон,
тичат капчици чевръсти.
Покривът е ксилофон.
Сънено нощта запява,
слуша я градът унесен.
Няма музика такава.
Плаче ти се. А е песен...
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Пропуснала съм тоя стих,Наде...Добре,че Георги го извади.Такава картина си нарисувала с думи,че имах усещането,че съм там при вятъра и дъжда,че чувам тая песен през сълзи.....Чудесен стих и "любим"!!
-
Радвам се, че ти харесва!
-
Благодаря, Светле!
-
Много хубаво...
-
Благодаря, Влади!
-
Красива е тази поетична музика на нощта. Заплени ме! Поздравления, Наде!
-
Благодаря, Fox!
-
Харесах!
-
Благодаря ви, приятели! Хубаво ми е сред вас!
-
Браво, Наденце!
-
Смях през сълзи. Поздравления, Надя.
-
Няма да намеря точните думи - те са в стихотворението, затова само ще кажа: красиво, елегантно и много познато състояние. Благодаря за удоволствието, Наде!
-
Меланхолия. Харесва ми.
-
Харесва ми!
-
Ако чувствата са река, то при теб тя е с най-голяма дълбочина, а думите са винаги точно наредени, като малка пътека камъни, по които да минем на другият бряг.Благодаря за пътеките на твоите редове! Винаги е удоволствие да прочета!
-
Наде, всеки път ме изумяваш...далеко си от баналното и дълбоко в красивото....думите те обичат...и аз!
-
Чух я... И сега отгоре
вятър и дъждец в синхрон танцуват.
Аз броя сълзите по прозореца
и се правя, че не съществувам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
