Плаче днес иконата със тежки сълзи,

от очите и обилно те се стичат.

Плачеш Богородице тъй силно,

сякаш дъжд пороен се излива.

Капки падат от небето сиво,

сипят се от нараненото сърце.

Днес да хванеш капчица дъждовна,

ти пази я, силата на Бог ще ти даде.

Посади я там където можеш,

цвете чудно в миг ще израсте.

На теб ще заговори с глас човешки,

тъй сърцето си ще отдаде.

Ще ти разкаже тя за мъката си тежка,

за жертвата предадена на кръст.

За да ни  спаси сина й там бе пратен,

ала как да го приеме и да махне с пръст.

Тежки сълзи рони днеска Божията майка,

и вали дъждът все тъй обилно.

Нас за да измие от греха ни,

от вина сърцето нейно за да опрости.

Плачеш Богородице, но погледни ти небесата,

виж възкръсна вече твоят син.

Отдал за нашето спасение и тялото, душата,

при отца пътува себе си за да спаси.

Спри плача си майко ти на Бога,

виж небето синьо и се усмихни.

И усмивка твоя слънцето ще върне,

с нея любовта ще върнеш ти.