28 mar 2007, 15:29

Плачът на цветето

  Poesía
970 0 1

Плачът на цветето

посвещавам на моята Кралица
с много обич


Едно цвете самотно и бяло,
на бури и пек оцеляло,
бе свело венче към земята
и чакаше последния зов на съдбата.
А ухание от него благодатно,
го правеше тъй хубаво стократно.
Една пчеличка малка
ненадейно долетя
и до цветето омайно
своите крилца прибра.
"Защо си тъжно, цвете"? - попита малката пчела.
"Защото времето ми свършва,
ще изчезне и любовта".
"Нима за толкоз дълго време
никой в теб не я позна"?
"Откак се помня вече,
много вода изтече,
твари всякакви видях,
и крилати и рогати,
с форми най-различни и чудати.
Ала щом ме всички забелязваха,
рано или късно те побягваха.
Никой от нектара ми не пи,
никой с моята любов не се дари.
Толкоз много исках да я дам,
без да гледам що е твар.
Но сега е късно, аз съм цвят отвян,
скоро ще ме вземе студения пожар.
Часовете ми са преброени и текат,
а с тях и моите сълзи ще спрат.
Затуй, пчеличке, ти отлитай, назад не гледай.
На никой дума не споделяй.
Ще бъде страшно да се знае,
че някъде любов ще се затрие,
без някой някога да я отпие.
Моля те, сега върви и ме остави".
Тогава малката пчела се просълзи
и едва-едва успя да промълви:
"Дай на мен от твоята любов най-съкровена,
да я пазя, за да бъде тя неопетнена.
Ще направя всичко и ще я спася.
А за тебе, цвете, споменът ще съхраня".
В този миг, вълшебен и мечтан,
цветето изправи своите листа
и протягайки със свойта длан,
даде на пчелата сладостта.
"О, цвете, колко много ти благодаря!"
Погледна нагоре... замря.
Цветето стоеше неподвижно,
застинало на слънчевия небосклон.
Венчето му наведено безгрижно,
бе дало то последния поклон.
Пчелата скри безценния подарък,
очакваше я дълъг път.
За цветето тоз спомен ярък,
да пази в най-дълбокия си кът.

28.03.07 0:40

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Въчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...