Плачът на природата

22 dic 2009, 21:51

Poesía » Otra

976 0 2

Бе студен и мрачен ден,

дъжд валеше над градчето

и тишината, обикаляща около мен,

ме приспиваше без звук - с гласчето!

Това гласче във тишина

беззвучно бе, но се усеща,

че природата тъжи сега

за глупостта ни нечовешка!

Природата плаче със сълзи поройни

и гръм се чува далеч във висините,

тя страда заради постъпките недостойни,

които ù причиняваме ние!

Отпадъци вечни замърсяват земята,

заводите безмилосно пускат своя дим,

мръсна е вече дори и водата,

не осъзнаваме, че светът ни е така необходим!

Накъде отиваме ние

и кому е нужно това;

камбаната тъжно продължава да бие,

а дъждът си вали със дни все така!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ninka1 (Нина Руменова)

2010-07-24T13:34:36+03:00

Да права си.. за съжаление е така
alex_f52 (Александра Николова)

2009-12-22T22:21:20+02:00

Недопустим е фактът, че го осъзнаваме, но нищо не правим за да помогнем на нашата майка-Земя.
Дори някой да положи усилия- те ще са минимални в сравнение с усилията на цялото човечество!