Плачът на природата
Бе студен и мрачен ден,
дъжд валеше над градчето
и тишината, обикаляща около мен,
ме приспиваше без звук - с гласчето!
Това гласче във тишина
беззвучно бе, но се усеща,
че природата тъжи сега
за глупостта ни нечовешка!
Природата плаче със сълзи поройни
и гръм се чува далеч във висините,
тя страда заради постъпките недостойни,
които ù причиняваме ние!
Отпадъци вечни замърсяват земята,
заводите безмилосно пускат своя дим,
мръсна е вече дори и водата,
не осъзнаваме, че светът ни е така необходим!
Накъде отиваме ние
и кому е нужно това;
камбаната тъжно продължава да бие,
а дъждът си вали със дни все така!
© Нина Руменова All rights reserved.
