Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето,
очите дирят късче синева.
Навред обезобразено е детето,
закърмено без мляко, с гнилота.
Спестената му истина фурира
в ескалиращо заучена игра.
Научено е смело да дублира
по звуците на заразената среда. ...