Плачът на сърцето
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето,
очите дирят късче синева.
Навред обезобразено е детето,
закърмено без мляко, с гнилота.
Спестената му истина фурира
в ескалиращо заучена игра.
Научено е смело да дублира
по звуците на заразената среда.
Безбройни гласове ласкаят
и всичко е във името едно.
Родителите нека да не знаят
да няма граници между добро и зло.
А краят вече приближава
хлад реже в поглед уязвим.
Човекът с главно „Ч” се състезава
в сън със Този, който е непобедим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
