Плачът на сърцето
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето,
очите дирят късче синева.
Навред обезобразено е детето,
закърмено без мляко, с гнилота.
Спестената му истина фурира
в ескалиращо заучена игра.
Научено е смело да дублира
по звуците на заразената среда.
Безбройни гласове ласкаят
и всичко е във името едно.
Родителите нека да не знаят
да няма граници между добро и зло.
А краят вече приближава
хлад реже в поглед уязвим.
Човекът с главно „Ч” се състезава
в сън със Този, който е непобедим!
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не познавам силата ти като автор, но с това стихотворение се убеждавам, че я имаш! Ще те чета!
-
Грабна ме още със заглавието и вече знаех, че смисълът който е заложен в редовете на твоето стихотворение, е изключителен! Не бях подведена, а напротив, възхитена съм! Поздравявам те с цялото си сърце и те прегръщам, Мария!
-
Привет, Лиа! Искрено благодаря за откровения коментар и добрите думи! Съвсем съзнателно избрах точно този финал. По мое наблюдение коренът на проблема, който се опитах да представя, се крие в простичката истина. Именно, че ние хората поставяме човекът на първо място , вместо Неговия създател. Това е разрушително по мое мнение. Голяма част от медиите имат принос да представят на децата ни култура, която оформя определен начин на поведение и възприятие. Всъщност в духовен аспект, мисля, че знаем кой стои зад всичко това? Ако наистина обичаме децата и въобще хората, мисля че това е достатъчна причина да не спестяваме тази истина. Още веднъж много ти благодаря и те прегръщам за искреността ти.
DPP (SMooth), благодаря за хубавите думи и съпричастност!
Благодаря на всички творци за избора ви в „любими”! На всички вас, сърдечно пожелавам благословение и нови творчески върхове! -
Много лирично описана неприятната истина! Хареса ми!
-
Хубава поезия. Четеш и едно меко чувство те обхваща, но в последните редове се променят нещата. Все пак си има вплетени истини, колкото и да не ми се иска да го призная.Може би тъгата ми е едно близко и познато чувство, а образността, с която е изразена ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За мен твоите думи и непрестанно насърчение, значат много, Руми! Пожелавам ти красиво и динамично лято!
Трогна ме, Мария! Надявам се да не те разочаровам! Желая ти здраве, благословение и
много слънце в очите ти!