Написах басня: някакъв петел

отглеждал във градината си хмел.

Продавал го  и си купувал бира.

Изпивал бирата и се напивал,

и после на бунището заспивал.

Поуката е: “Който пие бира,

върху бунището легло намира.”

На баснописците, от памтивека,

петлите са голямата любов.

Петелът е герой на Михайловски,

на Лафонтен, и на Езоп, и на Крылов.

Написах басничката и я постнах -

да видя как ще се посрещне тя.

Посрещна се кажи-речи – нормално,

но и един шамар не закъсня.

Един поет на лудост го избива,

във стиховете сходства да открива.

- Ангаре, виждал ли си този пост:

“Кълве тревига и комунига,

пък се надига, та кукурига …”

От тук си краднал думата петел.

Сменил си комунигата със хмел,

но нищо не променя този факт,

че си най-долнопробен плагиат!

Какво да сторя?

И да възразявам,

ще си помислят, че се оправдавам,  

и значи някаква вина признавам.

Това е лошото на клеветата –

че с шепа думи пръсната помия,

с море от думи трябва да се мие.