29 ago 2018, 19:10

Плагиати

  Poesía » Civil
751 0 2

По този хлъзгав път е душно,

обрасъл с троскот и пелин.

И грак на врани, пролет-есен

звучи в простора светлосин..

От песни чужди пощуряват.

Крадат най-нежните трели.

Редят разпенени тиради -

 таланта никой не цени.

Запазили си място на арбитри,

похапват жито, помен за поет.

Градят си паметник неръкотворен

от истината в друг куплет.

Пристигат на ята.  И единично,

еднакво яростни, с ъс  злост.

Словесен пир, мечта за вечност

на плагиатския им пост.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еее, Марго! Сега пак ме умиляваш с тези хубави пернати. А творбата е наистина пълна със заряд и макар пейзажно, са обрисувани чувства. Поздравления!
  • Хареса ми творбата. Замисълът. Но, харесвам враните. Гледала съм вранче. То стана изключително умна и вярна птица. Ревнуваше ме от мъжа ми, пазеше ме само за себе си. Не се отделяше ит мен! Казваше се Перушана и беше прекрасна! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...