30 jun 2009, 13:02

Плаж 

  Poesía » Del paisaje
584 0 6
Божествено на плажа е
                      
                          сред голи телеса

да се търкаляш. Даже е

                           полезно. В небеса

от жегата, разплавено

                          лениво облак бял

кротува. Разлигавено

                         в прибоя, меко тяло

медузено, люлее се

                         от тихите вълни.

От ляво шумно смее се

                        дебел руснак. Вони

на скара и разложени

                        зелени водорасли.

Стърчи небрежно сложена

                       кабинка. Над обрасли

с къпини стръмни скатове

                       торбички се ветреят.

Какво да правиш? Лято е!

                      И весело вилнеят

тълпи от курортисти.

                      А тъмните води

сънуват дни по-чисти

                      и плачат за “преди”.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??