Плам от сутрешния изгрев

Poesía » De amor

770 0 4

Бъди ми сутрешния порив,

който изгревът ми дава,

скрит във морски залив

и разпалва в мен жарава!

Бъди ми вечен храм,

спомени от нощна птица.

Но защо от сутрешния плам

няма помен от искрица?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

дкф99 (Диди Ф)

Интересен стих и много свежа идея, но края е малко тъжен, иначе ми харесва, като цяло е прекрасен стих

2008-02-15T21:56:19+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Нежно е

2008-02-15T11:47:43+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво! Много хубаво!
Зарадва ме, Християн.
с обич.

2008-02-15T10:08:29+02:00
lips_of_angels (Ем)

!!!Прекрасен стих!Поздрав!

2008-02-15T08:32:02+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0