19 dic 2013, 16:16  

Пламнали зеници 

  Poesía » De amor
640 0 3

Пламнали зеници

Докоснах се до теб и потреперах.
Прониза ме в сърцето и стрела.
Луната свети сребърна и бледа,
а аз съм също нея във нощта.

Простора праща мълнии и бури,
но меки, сред запалени звезди.
Светът възкръсва сред заблуди -
въздига знамена, тревоги и мъгли.

Излива се небето безпощада!
Свистят върху ми хиляди искрици.
И сякаш бавно Космоса пропада
във мойте пламнали зеници.

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви!!! Весели празници!!!
  • Бог не е само над нас , той е навсякъде , Кети ! Аплодисменти за хубавия стих !
  • Когато сме влюбени, сме по-високо и от Бог! Страхотен стих!
Propuestas
: ??:??