Dec 19, 2013, 4:16 PM  

Пламнали зеници 

  Poetry » Love
637 0 3

Пламнали зеници

Докоснах се до теб и потреперах.
Прониза ме в сърцето и стрела.
Луната свети сребърна и бледа,
а аз съм също нея във нощта.

Простора праща мълнии и бури,
но меки, сред запалени звезди.
Светът възкръсва сред заблуди -
въздига знамена, тревоги и мъгли.

Излива се небето безпощада!
Свистят върху ми хиляди искрици.
И сякаш бавно Космоса пропада
във мойте пламнали зеници.

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви!!! Весели празници!!!
  • Бог не е само над нас , той е навсякъде , Кети ! Аплодисменти за хубавия стих !
  • Когато сме влюбени, сме по-високо и от Бог! Страхотен стих!
Random works
: ??:??