Пламнали зеници

19.12.2013 г., 16:16 ч. 2014-08-29T15:34:35+03:00

Поезия » Любовна

638 0 3

Пламнали зеници

Докоснах се до теб и потреперах.
Прониза ме в сърцето и стрела.
Луната свети сребърна и бледа,
а аз съм също нея във нощта.

Простора праща мълнии и бури,
но меки, сред запалени звезди.
Светът възкръсва сред заблуди -
въздига знамена, тревоги и мъгли.

Излива се небето безпощада!
Свистят върху ми хиляди искрици.
И сякаш бавно Космоса пропада
във мойте пламнали зеници.

Лъчиста

Авторът е забранил гласуването.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

p74poli (ЛЪЧИСТА)

2013-12-20T12:04:10+02:00

Благодаря Ви!!! Весели празници!!!
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2013-12-19T20:17:42+02:00

Бог не е само над нас , той е навсякъде , Кети ! Аплодисменти за хубавия стих !
Katriona (Кети Рашева)

2013-12-19T16:53:28+02:00

Когато сме влюбени, сме по-високо и от Бог! Страхотен стих!