12 mar 2019, 8:41

Пламъците на Любовта

  Poesía » Otra
903 0 0

В ухание на роза

са обгърнати мечтите ми,

но във бодлите и 

са оплетени косите ми.

 

Вълни от сълзи 

се стичат от очите ми

и със всичка сила се разбиват

във лавата,която извира между гърдите ми...

 

И огън и вода 

се сливат в едно вътре във мен,

завеса от дим и мъгла

обгръща моя ден...

 

И преобръща света ми на обратно,

но някак си намирам болката

за чувство толкова приятно 

и изцеляващо...

 

Любовта е състояние толкова омайващо,

но за да я познаеш във истинската и същност

трябва в огнените и прегръдки да гориш

и за пречистващата болка, родена от пламъците и

от душа да благодариш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свещен Огън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...