12 mar 2019, 8:41

Пламъците на Любовта

  Poesía » Otra
892 0 0

В ухание на роза

са обгърнати мечтите ми,

но във бодлите и 

са оплетени косите ми.

 

Вълни от сълзи 

се стичат от очите ми

и със всичка сила се разбиват

във лавата,която извира между гърдите ми...

 

И огън и вода 

се сливат в едно вътре във мен,

завеса от дим и мъгла

обгръща моя ден...

 

И преобръща света ми на обратно,

но някак си намирам болката

за чувство толкова приятно 

и изцеляващо...

 

Любовта е състояние толкова омайващо,

но за да я познаеш във истинската и същност

трябва в огнените и прегръдки да гориш

и за пречистващата болка, родена от пламъците и

от душа да благодариш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свещен Огън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...