Mar 12, 2019, 8:41 AM

Пламъците на Любовта

  Poetry » Other
904 0 0

В ухание на роза

са обгърнати мечтите ми,

но във бодлите и 

са оплетени косите ми.

 

Вълни от сълзи 

се стичат от очите ми

и със всичка сила се разбиват

във лавата,която извира между гърдите ми...

 

И огън и вода 

се сливат в едно вътре във мен,

завеса от дим и мъгла

обгръща моя ден...

 

И преобръща света ми на обратно,

но някак си намирам болката

за чувство толкова приятно 

и изцеляващо...

 

Любовта е състояние толкова омайващо,

но за да я познаеш във истинската и същност

трябва в огнените и прегръдки да гориш

и за пречистващата болка, родена от пламъците и

от душа да благодариш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свещен Огън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...