Mar 12, 2019, 8:41 AM

Пламъците на Любовта

  Poetry » Other
894 0 0

В ухание на роза

са обгърнати мечтите ми,

но във бодлите и 

са оплетени косите ми.

 

Вълни от сълзи 

се стичат от очите ми

и със всичка сила се разбиват

във лавата,която извира между гърдите ми...

 

И огън и вода 

се сливат в едно вътре във мен,

завеса от дим и мъгла

обгръща моя ден...

 

И преобръща света ми на обратно,

но някак си намирам болката

за чувство толкова приятно 

и изцеляващо...

 

Любовта е състояние толкова омайващо,

но за да я познаеш във истинската и същност

трябва в огнените и прегръдки да гориш

и за пречистващата болка, родена от пламъците и

от душа да благодариш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свещен Огън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...