9 ene 2015, 16:06

Пламък 

  Poesía » Filosófica
519 0 2

Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.

 

Нейде в нощта се поражда
искра на детски мечти.
На показ вяра изважда,
в тъмата надежда гори.

 

На върха на сумрачните ласки
в един доброволчески плен
пропит в тъмносините краски
се дави пламък стаен.

 

Такава жега спохожда
една съкровена душа,
когато пламък прохожда,
когато стене нощта.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??