Пламък

9 янв. 2015 г., 16:06

Поэзия » Философская

495 0 2

Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.

Нейде в нощта се поражда
искра на детски мечти.
На показ вяра изважда,
в тъмата надежда гори.

На върха на сумрачните ласки
в един доброволчески плен
пропит в тъмносините краски
се дави пламък стаен.

Такава жега спохожда
една съкровена душа,
когато пламък прохожда,
когато стене нощта.