Jan 9, 2015, 4:06 PM

Пламък 

  Poetry » Phylosophy
494 0 2

Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.

 

Нейде в нощта се поражда
искра на детски мечти.
На показ вяра изважда,
в тъмата надежда гори.

 

На върха на сумрачните ласки
в един доброволчески плен
пропит в тъмносините краски
се дави пламък стаен.

 

Такава жега спохожда
една съкровена душа,
когато пламък прохожда,
когато стене нощта.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??