Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.
Нейде в нощта се поражда
искра на детски мечти.
На показ вяра изважда,
в тъмата надежда гори.
На върха на сумрачните ласки
в един доброволчески плен
пропит в тъмносините краски
се дави пламък стаен.
Такава жега спохожда
една съкровена душа,
когато пламък прохожда,
когато стене нощта.
© Георги Бъчваров All rights reserved.