9.01.2015 г., 16:06 ч.

Пламък 

  Поезия » Философска
398 0 2

Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.

 

Нейде в нощта се поражда
искра на детски мечти.
На показ вяра изважда,
в тъмата надежда гори.

 

На върха на сумрачните ласки
в един доброволчески плен
пропит в тъмносините краски
се дави пламък стаен.

 

Такава жега спохожда
една съкровена душа,
когато пламък прохожда,
когато стене нощта.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??