3 abr 2007, 18:01

Пламък и лед

  Poesía
999 0 0

Огнено желание обгръща
всички ледени шушулки...
Миналото почти се връща,
люлее сълзите си на люлки...

Отглежда малко стръкче злато,
забодено под скреж от топлина,
сбират се надеждите на ято,
скриват тънка струя светлина.

Пламък лед обгръща
разтапя скрежта наслоена,
ред във хаос обръща,
догаря пак свещ, отдавна разтопена.

А ледът целува утро ясно,
което се топи с въздишка,
доближава се до огъня опасно,
улавя свободата със каишка.

Огнено желание обгръща за сетен път
всички ледени сълзи от прах,
изгнанникът връща се в родния си кът
и с целувки изпива миналия страх...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...