Огнено желание обгръща
всички ледени шушулки...
Миналото почти се връща,
люлее сълзите си на люлки...

Отглежда малко стръкче злато,
забодено под скреж от топлина,
сбират се надеждите на ято,
скриват тънка струя светлина.

Пламък лед обгръща
разтапя скрежта наслоена,
ред във хаос обръща,
догаря пак свещ, отдавна разтопена.

А ледът целува утро ясно,
което се топи с въздишка,
доближава се до огъня опасно,
улавя свободата със каишка.

Огнено желание обгръща за сетен път
всички ледени сълзи от прах,
изгнанникът връща се в родния си кът
и с целувки изпива миналия страх...