Градът отново спи мъртвешки сън,
а аз разхождам се сама навън –
просто ей така, без цел и посока.
Тъмно е. Сякаш някой внезапно спрял е тока.
Уличните лампи пръскат светлини изкуствени,
вживяват се те горките, като на нощта главните вени.
Не разбират тези клети стъклениции тлеещи,
че аз предпочитам малкия пламък на горящите свещи!
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados