1 ago 2006, 11:39

Пламък от клечка кибрит

  Poesía
1.4K 0 12
Утро...
Отварям очи и стартирам...
Бойлера щраквам, пералнята спирам...
Пускам котлона и вардя кафето,
да е готово, щом стане мъжлето.
Спринт...За секунди съм във магазина.
Гинес-рекордът да има да взима!
Като куршум към дома се изстрелвам,
мигове ценни в аванс си спечелвам...
Бързо, надве- натри правя закуска,
дънките грабвам и някаква блузка...
Ключове, чанта, поглеждам бензина...
Три, две, едно, газ - педал в ламарина!
Кацам във службата със катапулта
вече на крачка почти от инсулта.
Пичът! Сърцето ми се преобръща...
Шефът! Ох, май че ми се доповръща...
Цял ден реклами и сделки уреждам.
Малко се пъча и много навеждам...
Вечер...
Прибирам се, сякаш съм зомби.
Вместо очи имам само чифт кльомби...
Право във кухнята!Там ми е мястото.
Ножове, тенджери - почва фиаското...
Слагам и вдигам на всеки, на всичките,
как ще си цапат, горките, ръчичките...
Лягам си гроги, разбита, убита.
Само в съня ми миражът долита -
виждам се в пламък от клечка кибрит,
в който жена съм, не просто, болид...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не жена, стихия си ти! Как ми се иска да те познавам...
  • Без пропуски,наистина 1 към 1-това е българската жена,за жалост!
    Сърдечни прегръдки от мен!))
  • Наистина нищо не си пропуснала. Браво!
  • Удоволствие е стихът ти, въпреки внушението! Харесва ми!
  • "Кибритената клечка се усмихна в мрака, но мракът тъй не забеляза нищо".
    Страхотно си го написала, с темпо. И без много "ах" и "ох". Няма време за тях. Както е и в самия живот. Поздрав от мен, Риа!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....