Утро... Отварям очи и стартирам... Бойлера щраквам, пералнята спирам... Пускам котлона и вардя кафето, да е готово, щом стане мъжлето. Спринт...За секунди съм във магазина. Гинес-рекордът да има да взима! Като куршум към дома се изстрелвам, мигове ценни в аванс си спечелвам... Бързо, надве- натри правя закуска, дънките грабвам и някаква блузка... Ключове, чанта, поглеждам бензина... Три, две, едно, газ - педал в ламарина! Кацам във службата със катапулта вече на крачка почти от инсулта. Пичът! Сърцето ми се преобръща... Шефът! Ох, май че ми се доповръща... Цял ден реклами и сделки уреждам. Малко се пъча и много навеждам... Вечер... Прибирам се, сякаш съм зомби. Вместо очи имам само чифт кльомби... Право във кухнята!Там ми е мястото. Ножове, тенджери - почва фиаското... Слагам и вдигам на всеки, на всичките, как ще си цапат, горките, ръчичките... Лягам си гроги, разбита, убита. Само в съня ми миражът долита - виждам се в пламък от клечка кибрит, в който жена съм, не просто, болид...
"Кибритената клечка се усмихна в мрака, но мракът тъй не забеляза нищо".
Страхотно си го написала, с темпо. И без много "ах" и "ох". Няма време за тях. Както е и в самия живот. Поздрав от мен, Риа!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.