1.08.2006 г., 11:39

Пламък от клечка кибрит

Поезия

1.4K 0 12

Утро...
Отварям очи и стартирам...
Бойлера щраквам, пералнята спирам...
Пускам котлона и вардя кафето,
да е готово, щом стане мъжлето.
Спринт...За секунди съм във магазина.
Гинес-рекордът да има да взима!
Като куршум към дома се изстрелвам,
мигове ценни в аванс си спечелвам...
Бързо, надве- натри правя закуска,
дънките грабвам и някаква блузка...
Ключове, чанта, поглеждам бензина...
Три, две, едно, газ - педал в ламарина!
Кацам във службата със катапулта
вече на крачка почти от инсулта.
Пичът! Сърцето ми се преобръща...
Шефът! Ох, май че ми се доповръща...
Цял ден реклами и сделки уреждам.
Малко се пъча и много навеждам...
Вечер...
Прибирам се, сякаш съм зомби.
Вместо очи имам само чифт кльомби...
Право във кухнята!Там ми е мястото.
Ножове, тенджери - почва фиаското...
Слагам и вдигам на всеки, на всичките,
как ще си цапат, горките, ръчичките...
Лягам си гроги, разбита, убита.
Само в съня ми миражът долита -
виждам се в пламък от клечка кибрит,
в който жена съм, не просто, болид...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izku6enie (Зорница Петровска)

Не жена, стихия си ти! Как ми се иска да те познавам...

2007-09-29T22:19:52+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Без пропуски,наистина 1 към 1-това е българската жена,за жалост!
Сърдечни прегръдки от мен!))

2006-08-05T12:39:54+03:00
Moira (Мойра)

Наистина нищо не си пропуснала. Браво!

2006-08-03T07:52:55+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Удоволствие е стихът ти, въпреки внушението! Харесва ми!

2006-08-01T19:22:36+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

"Кибритената клечка се усмихна в мрака, но мракът тъй не забеляза нищо".
Страхотно си го написала, с темпо. И без много "ах" и "ох". Няма време за тях. Както е и в самия живот. Поздрав от мен, Риа!

2006-08-01T16:30:26+03:00