Aug 1, 2006, 11:39 AM

Пламък от клечка кибрит

Poetry

1.4K 0 12

Утро...
Отварям очи и стартирам...
Бойлера щраквам, пералнята спирам...
Пускам котлона и вардя кафето,
да е готово, щом стане мъжлето.
Спринт...За секунди съм във магазина.
Гинес-рекордът да има да взима!
Като куршум към дома се изстрелвам,
мигове ценни в аванс си спечелвам...
Бързо, надве- натри правя закуска,
дънките грабвам и някаква блузка...
Ключове, чанта, поглеждам бензина...
Три, две, едно, газ - педал в ламарина!
Кацам във службата със катапулта
вече на крачка почти от инсулта.
Пичът! Сърцето ми се преобръща...
Шефът! Ох, май че ми се доповръща...
Цял ден реклами и сделки уреждам.
Малко се пъча и много навеждам...
Вечер...
Прибирам се, сякаш съм зомби.
Вместо очи имам само чифт кльомби...
Право във кухнята!Там ми е мястото.
Ножове, тенджери - почва фиаското...
Слагам и вдигам на всеки, на всичките,
как ще си цапат, горките, ръчичките...
Лягам си гроги, разбита, убита.
Само в съня ми миражът долита -
виждам се в пламък от клечка кибрит,
в който жена съм, не просто, болид...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izku6enie (Зорница Петровска)

Не жена, стихия си ти! Как ми се иска да те познавам...

2007-09-29T22:19:52+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Без пропуски,наистина 1 към 1-това е българската жена,за жалост!
Сърдечни прегръдки от мен!))

2006-08-05T12:39:54+03:00
Moira (Мойра)

Наистина нищо не си пропуснала. Браво!

2006-08-03T07:52:55+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Удоволствие е стихът ти, въпреки внушението! Харесва ми!

2006-08-01T19:22:36+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

"Кибритената клечка се усмихна в мрака, но мракът тъй не забеляза нищо".
Страхотно си го написала, с темпо. И без много "ах" и "ох". Няма време за тях. Както е и в самия живот. Поздрав от мен, Риа!

2006-08-01T16:30:26+03:00