1.Старата ни майка гледа,

носи домовете ни на своя гръб.

дивеч за нас отглежда.

В сърцето й място за нас има,

снагата си пред духа ни свежда.

2.Мъдрост във времето отдава,

учи на природна красота.

В звуците й душата плава,

подава в нуждата ръка,

с нея да хванем се за хоризонта.

3.Слънцето от върха ни гали,

среща ни с нощната Луна.

Росата в ранина постиля,

око ни дава надалеко,

да видим на Свят ширта.

4.Ядоса ли ни се изригва,

кръвта гореща пали.

Изпепелява огъня красиво,

сее вятър надалеко пепелта.

Дъжд след туй разрухата попива,

пази поуката във вечността.

5.В Спокойствието си е красива,

бликват извори реки,

растенията с тях полива,

животните пои.

Лицето на мръсното измива,

баланс в живота ден за ден твори.