13 июл. 2018 г., 11:23

Планина

1.6K 2 1

1.Старата ни майка гледа,

носи домовете ни на своя гръб.

дивеч за нас отглежда.

В сърцето й място за нас има,

снагата си пред духа ни свежда.

 

2.Мъдрост във времето отдава,

учи на природна красота.

В звуците й душата плава,

подава в нуждата ръка,

с нея да хванем се за хоризонта.

 

3.Слънцето от върха ни гали,

среща ни с нощната Луна.

Росата в ранина постиля,

око ни дава надалеко,

да видим на Свят ширта.

 

4.Ядоса ли ни се изригва,

кръвта гореща пали.

Изпепелява огъня красиво,

сее вятър надалеко пепелта.

Дъжд след туй разрухата попива,

пази поуката във вечността.

 

5.В Спокойствието си е красива,

бликват извори реки,

растенията с тях полива,

животните пои.

Лицето на мръсното измива,

баланс в живота ден за ден твори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Сираков Все права защищены

Описвам идеята на една нова приятелка, за разходка в планината.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...