13.07.2018 г., 11:23

Планина

1.6K 2 1

1.Старата ни майка гледа,

носи домовете ни на своя гръб.

дивеч за нас отглежда.

В сърцето й място за нас има,

снагата си пред духа ни свежда.

 

2.Мъдрост във времето отдава,

учи на природна красота.

В звуците й душата плава,

подава в нуждата ръка,

с нея да хванем се за хоризонта.

 

3.Слънцето от върха ни гали,

среща ни с нощната Луна.

Росата в ранина постиля,

око ни дава надалеко,

да видим на Свят ширта.

 

4.Ядоса ли ни се изригва,

кръвта гореща пали.

Изпепелява огъня красиво,

сее вятър надалеко пепелта.

Дъжд след туй разрухата попива,

пази поуката във вечността.

 

5.В Спокойствието си е красива,

бликват извори реки,

растенията с тях полива,

животните пои.

Лицето на мръсното измива,

баланс в живота ден за ден твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Описвам идеята на една нова приятелка, за разходка в планината.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...