полет (Силвана)
54 162
15 oct 2007, 10:46

планината 

  Poesía
616 0 6
 

Там, някъде под смръщения гребен,

тъмнее падащата нощ

и чувстваш се нищожен, слаб и дребен

пред вечната природна мощ.


Ти спрял си просто тук и ще отминеш,

не ще оставиш и следа

и като много други ще заминеш,

забравил тази красота.


А тя остава под небето вечно...

Видяла хиляди неща...

Понесла минало далечно,

ще бъде, както е била.


Във нея други ще се  взират

след теб, дори след векове.

А зад горите и прозират

души, надежди, светове.



И много нощи като тази

ще спускат своята тъма.

Пак някой някого ще мрази -

ще има болка, смях, тъга.


Там, някъде над смръщения гребен,

звезди ще тлеят във нощта.

Ти няма да си жив, човеко дребен,

но тя не е подвластна на смъртта.

© Силвана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно.....Веднага се сещам за планините и горите,през които минава пътя на връщане от Сандански за Варна.
  • благодаря,природата е нещото,пред което се прекланям.Това,от което черпя сила -това -от което се уча.Нищо създадено от човека,било то изкуство,или наука не би могло да бъде сравнявано с нейното съвършенство и мъдрост.
  • Прекрасен поглед към природата.
    Много, много ми хареса.С обич.
  • "...но тя не е подвластна на смъртта."
    Дали?!?Моля се да си права!!!
  • Така е, безкрайно нищожни сме пред природата!
  • "Там, някъде над смръщения гребен,
    звезди ще тлеят във нощта."
    Прекрасно! Браво!
Propuestas
: ??:??