планината
Там, някъде под смръщения гребен,
тъмнее падащата нощ
и чувстваш се нищожен, слаб и дребен
пред вечната природна мощ.
Ти спрял си просто тук и ще отминеш,
не ще оставиш и следа
и като много други ще заминеш,
забравил тази красота.
А тя остава под небето вечно...
Видяла хиляди неща...
Понесла минало далечно,
ще бъде, както е била.
Във нея други ще се взират
след теб, дори след векове.
А зад горите и прозират
души, надежди, светове.
И много нощи като тази
ще спускат своята тъма.
Пак някой някого ще мрази -
ще има болка, смях, тъга.
Там, някъде над смръщения гребен,
звезди ще тлеят във нощта.
Ти няма да си жив, човеко дребен,
но тя не е подвластна на смъртта.
© Силвана All rights reserved.
