danisab (Ниела Вон)
214 312
1 dic 2007, 10:51

Пластична любов 

  Poesía
547 0 4

На нея дай усмивките, с които

  ме будеше с новия ни ден,

очите си отварях скрито -

насладата от галещия лъч  бе все за мен.

Сега не се усмихваш, зная,

от неудобство си смутен,

но  угризението е в стаята

и все посочва мен.

Разбирам те и не разбирам.

Не мога  да  съм като нея.

Усещането ти  е ускорено,

да те стопирам няма да успея...

А и не искам да премествам

съдбовни траектории.

Няма да ти търся и заместник.

Защо ли? Моя си теория.

На нея дай й всичко, има нужда

да понатрупа топлина, която да искри.

Като изрежеш част от нея,

след време  много ще я заболи...

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??