danisab (Ниела Вон)
214 312
1.12.2007 г., 10:51 ч.

Пластична любов 

  Поезия
550 0 4

На нея дай усмивките, с които

  ме будеше с новия ни ден,

очите си отварях скрито -

насладата от галещия лъч  бе все за мен.

Сега не се усмихваш, зная,

от неудобство си смутен,

но  угризението е в стаята

и все посочва мен.

Разбирам те и не разбирам.

Не мога  да  съм като нея.

Усещането ти  е ускорено,

да те стопирам няма да успея...

А и не искам да премествам

съдбовни траектории.

Няма да ти търся и заместник.

Защо ли? Моя си теория.

На нея дай й всичко, има нужда

да понатрупа топлина, която да искри.

Като изрежеш част от нея,

след време  много ще я заболи...

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??