1.12.2007 г., 10:51 ч.

Пластична любов 

  Поезия
576 0 4
На нея дай усмивките, с които
ме будеше с новия ни ден,
очите си отварях скрито -
насладата от галещия лъч бе все за мен.
Сега не се усмихваш, зная,
от неудобство си смутен,
но угризението е в стаята
и все посочва мен.
Разбирам те и не разбирам.
Не мога да съм като нея.
Усещането ти е ускорено,
да те стопирам няма да успея... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Предложения
: ??:??