Пластична любов
На нея дай усмивките, с които
ме будеше с новия ни ден,
очите си отварях скрито -
насладата от галещия лъч бе все за мен.
Сега не се усмихваш, зная,
от неудобство си смутен,
но угризението е в стаята
и все посочва мен.
Разбирам те и не разбирам.
Не мога да съм като нея.
Усещането ти е ускорено,
да те стопирам няма да успея...
А и не искам да премествам
съдбовни траектории.
Няма да ти търся и заместник.
Защо ли? Моя си теория.
На нея дай й всичко, има нужда
да понатрупа топлина, която да искри.
Като изрежеш част от нея,
след време много ще я заболи...
© Ниела Вон All rights reserved.
