danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Dec 1, 2007, 10:51 AM

Пластична любов

  Poetry
688 0 4

На нея дай усмивките, с които

  ме будеше с новия ни ден,

очите си отварях скрито -

насладата от галещия лъч  бе все за мен.

Сега не се усмихваш, зная,

от неудобство си смутен,

но  угризението е в стаята

и все посочва мен.

Разбирам те и не разбирам.

Не мога  да  съм като нея.

Усещането ти  е ускорено,

да те стопирам няма да успея...

А и не искам да премествам

съдбовни траектории.

Няма да ти търся и заместник.

Защо ли? Моя си теория.

На нея дай й всичко, има нужда

да понатрупа топлина, която да искри.

Като изрежеш част от нея,

след време  много ще я заболи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0