Dec 1, 2007, 10:51 AM

Пластична любов

  Poetry
685 0 4

На нея дай усмивките, с които

  ме будеше с новия ни ден,

очите си отварях скрито -

насладата от галещия лъч  бе все за мен.

Сега не се усмихваш, зная,

от неудобство си смутен,

но  угризението е в стаята

и все посочва мен.

Разбирам те и не разбирам.

Не мога  да  съм като нея.

Усещането ти  е ускорено,

да те стопирам няма да успея...

А и не искам да премествам

съдбовни траектории.

Няма да ти търся и заместник.

Защо ли? Моя си теория.

На нея дай й всичко, има нужда

да понатрупа топлина, която да искри.

Като изрежеш част от нея,

след време  много ще я заболи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...