Пластични като ябълки през зимата
Пластични като ябълки през зимата
Са дните ми оставили дъх на гнило
Тези същите цветни залези
Под лупата на фотографски филтър
Са повече от нежелани
И с мръсното си ме убиват
Като кал
Като лепкава и плътна кал
Се е засукало новото лято
И не пита искаш ли
Не пуска
И те блъска с останалите да се изгубиш
Някъде
Вчера забравих
Част от себе си в необитавана стая
Където всеки оставя по нещо
Надпис по стената
Отпечатъци по масата
Прах като призрачен дъх на голямо
Блъскане по вратата
Защото нямаше никой
И всеки беше там
Аз се страхувах да бягам
И сега в леглото ми няма повече гримаси
Няма топли чувства
Написани в книгите
Секс и религия никога не са били свързани
Но затова пък музиката бучи силно
И оставащите ми дни
Ги искам топли като току-що сготвени
Небето си искам обратно
Прозорците
И ако някой ми потрябва
Си искам телефона
Искам си пак старата тетрадка
В която думите се редяха сами
И по пожълтелите ù страници надраскани като древни истории
Звучаха по друг начин дните ми...
... оставащите ми дни
Ги искам истински
Като узрели пчели
Като вятър в косите ми
Ги искам
Оставащите ми дни
Са тихичко като нощта желание
Да се събудя по-млад и по-малко гладен
Да се преструвам че обичам
И че вярвам
Искам да мога да вярвам
10.04.2009
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados
