Платно и стих

Звезден кръговрат

    - рождение и смърт

- огънят въздава и отнема ...

Око.

Голямо и тъжно.

Прозорец – отминаваща

светлина.

Сред люспи големи и малки,

- кат змийска окраска,

- застинал в миг

                      древен музикант.

Последен акорд – прозвучал...

Дом!

Старинен,

          поизкривен,

                    романтичен,

килийки множество

- черупка невиждана,

на древен охлюв.

Самотни, голи дървета,

сенки на град

                    с бетонени кули...

Зейнал зъбат крокодил.

Око!

Голямо, тъжно,

          човешки – искрено

          и човешки-безстрастно

                                       око.

Сълзичка!

Гореща болка и

                    тъжна самота...

Опарва,

          изгаря

                    сенки – бетонени,

                    романтика - стара

                    и зимни дървета...

Зазвучава арфа

и всичко потъва в тъга...

Тъгата на платното,

          тъгата на стиха

 родени да бъдат – зора

  приети като – раздяла,

 остават спомен

                    за нашия ден.

Остават

          като болка,

остават

          като сън.

Още ги пазим и търсим...

Но звездата в своя

                      кръговрат

отдавна ни е отредила

участ – друга...

Участта – Раздяла!