24.04.2010 г., 21:04

Платно и стих

820 0 0

     Платно и стих

 

Звезден кръговрат

    - рождение и смърт

- огънят въздава и отнема ...

Око.

Голямо и тъжно.

Прозорец – отминаваща

светлина.

Сред люспи големи и малки,

- кат змийска окраска,

- застинал в миг

                      древен музикант.

Последен акорд – прозвучал...

Дом!

Старинен,

          поизкривен,

                    романтичен,

килийки множество

- черупка невиждана,

на древен охлюв.

Самотни, голи дървета,

сенки на град

                    с бетонени кули...

Зейнал зъбат крокодил.

Око!

Голямо, тъжно,

          човешки – искрено

          и човешки-безстрастно

                                       око.

Сълзичка!

Гореща болка и

                    тъжна самота...

Опарва,

          изгаря

                    сенки – бетонени,

                    романтика - стара

                    и зимни дървета...

Зазвучава арфа

и всичко потъва в тъга...

Тъгата на платното,

          тъгата на стиха

 родени да бъдат – зора

  приети като – раздяла,

 остават спомен

                    за нашия ден.

Остават

          като болка,

остават

          като сън.

Още ги пазим и търсим...

Но звездата в своя

                      кръговрат

отдавна ни е отредила

участ – друга...

Участта – Раздяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...