24 апр. 2010 г., 21:04

Платно и стих

824 0 0

     Платно и стих

 

Звезден кръговрат

    - рождение и смърт

- огънят въздава и отнема ...

Око.

Голямо и тъжно.

Прозорец – отминаваща

светлина.

Сред люспи големи и малки,

- кат змийска окраска,

- застинал в миг

                      древен музикант.

Последен акорд – прозвучал...

Дом!

Старинен,

          поизкривен,

                    романтичен,

килийки множество

- черупка невиждана,

на древен охлюв.

Самотни, голи дървета,

сенки на град

                    с бетонени кули...

Зейнал зъбат крокодил.

Око!

Голямо, тъжно,

          човешки – искрено

          и човешки-безстрастно

                                       око.

Сълзичка!

Гореща болка и

                    тъжна самота...

Опарва,

          изгаря

                    сенки – бетонени,

                    романтика - стара

                    и зимни дървета...

Зазвучава арфа

и всичко потъва в тъга...

Тъгата на платното,

          тъгата на стиха

 родени да бъдат – зора

  приети като – раздяла,

 остават спомен

                    за нашия ден.

Остават

          като болка,

остават

          като сън.

Още ги пазим и търсим...

Но звездата в своя

                      кръговрат

отдавна ни е отредила

участ – друга...

Участта – Раздяла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...