13 feb 2009, 22:18

Плаващият пясък на абсурда

  Poesía » Otra
929 0 2
Обречени надежди
и объркани обещания
потъват в плаващия
пясък на абсурда,
превърнал се в
оазис на разумните.

Логиката не може да
се намери в хаоса,
който се присмива на съвършеното
и го прави нелогично.

Дъвките се дъвчат
не повече от 12 минути,
а ние дъвчем проблемите
си с години.

Иска ми се да бях черна дупка,
та да можех да погълна
ежедневието, което се опитва
да ме призими,
а съм космонавт в безтегловност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нямам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...