13.02.2009 г., 22:18

Плаващият пясък на абсурда

927 0 2
Обречени надежди
и объркани обещания
потъват в плаващия
пясък на абсурда,
превърнал се в
оазис на разумните.

Логиката не може да
се намери в хаоса,
който се присмива на съвършеното
и го прави нелогично.

Дъвките се дъвчат
не повече от 12 минути,
а ние дъвчем проблемите
си с години.

Иска ми се да бях черна дупка,
та да можех да погълна
ежедневието, което се опитва
да ме призими,
а съм космонавт в безтегловност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...